Представете си че вие сте собственик или търговски директор на успешно българско предприятие, което произвежда метални компоненти, текстилни изделия или мебели. Вашият най-голям клиент е немски индустриален гигант или скандинавска верига за обзавеждане. Отношенията ви са отлични, работите заедно от десетилетие, качеството ви е безупречно, а цените – конкурентни.

Изведнъж получавате официално писмо от техния отдел по снабдяване. В него не се преговаря за цената на следващата партида. Вместо това, те ви поставят ултиматум до 12 месеца всяка доставена единица трябва да бъде придружена от Дигитален продуктов паспорт с детайлни данни за въглеродния отпечатък, химичния състав и възможностите за рециклиране. Ако не го предоставите, софтуерната им система за управление на доставчиците автоматично ще ви извади от списъка с одобрени партньори.

Това не е антиутопичен сценарий. Това е реалността, която се подготвя в момента в централите на големите европейски компании. В B2B сектора Дигиталният продуктов паспорт бързо се превръща от „модерна иновация“ в задължителен входен билет за европейския пазар.

Защо B2B светът се променя толкова радикално?

Доскоро B2B продажбите се крепяха на три стълба: цена, качество и логистична надеждност. Ако бяхте добри в тези три неща, вие бяхте незаменим партньор. Днес се появява четвърти, често по-важен стълб като прозрачност на данните за устойчивост.

Причината за това не е просто „зелена мода“ или добрата воля на европейските мениджъри. Причината е законът. Европейският съюз въведе две огромни регулации, които действат като клещи за бизнеса:

• ESPR (Регламент за екопроектиране на устойчиви продукти): Той казва, че продуктите трябва да имат DPP.
• CSRD (Директива за отчитане на корпоративната устойчивост): Тя задължава големите компании да докладват екологичния отпечатък на цялата си верига на доставки.

Вашите европейски партньори не изискват DPP от вас, защото искат да ви затруднят. Те го изискват, защото техният собствен бизнес ще стане незаконен, ако те не могат да докажат произхода и отпечатъка на компонентите, които вие им продавате.

Проблемът "Scope 3"

За да разберем защо натискът върху българските доставчици ще бъде толкова голям, трябва да дефинираме понятието „Scope 3“ емисии. Големите корпорации се оценяват по три нива на емисии:

1. Scope 1: Директните емисии от техните заводи.
2. Scope 2: Емисиите от енергията, която купуват.
3. Scope 3: Емисиите, генерирани от техните доставчици.

За повечето производствени компании над 80% от общия им въглероден отпечатък идва именно от Scope 3. Това означава, че ако вие произвеждате „мръсна“ стомана или използвате текстил с висок въглероден отпечатък, вие директно влошавате показателите на вашия клиент в Германия.

В новия свят на B2B продажбите, вие вече не продавате просто „продукт“. Вие продавате „продукт + неговото влияние върху околната среда“. Ако влиянието е лошо или, по-лошото е неизвестно, вие се превръщате в токсичен актив за вашия партньор.

DPP като инструмент за управление на риска

В B2B сектора рискът е най-големият враг на сделката. Европейските компании в момента са ужасени от възможността да бъдат обвинени в използване на материали от зони на конфликт, нелегален труд или екологични катастрофи.

Край на "доверието на честна дума"

Досега се разчиташе на подписани декларации. „Декларирам, че този метал не е добит чрез детски труд“. В ерата на DPP това вече не е достатъчно. Дигиталният паспорт изисква доказуема проследяемост.

Вашият партньор ще иска да види дигиталния „печат“ на всеки етап от производството. Ако не можете да предоставите тези данни в структуриран, дигитален формат, вие представлявате регулаторен риск. За един мениджър по снабдяването в Мюнхен е по-безопасно да плати 5% по-висока цена на доставчик с перфектен DPP, отколкото да рискува глоба от милиони евро заради непрозрачен доставчик от Източна Европа.

Как да превърнете DPP в предимство при преговори?

Дотук говорихме за заплахите, но истината е, че DPP е най-големият шанс за българския бизнес да излезе от капана на „най-ниската цена“.

Отпадане на евтината, но "мръсна" конкуренция

Българските фирми често се състезават с доставчици от Турция, Китай или Индия, които подбиват цените, защото не спазват никакви екологични стандарти. Когато DPP стане задължителен, тези конкуренти ще изпитат огромни трудности да докажат произхода на своите суровини. Ако вие сте готови с вашия дигитален паспорт, вие автоматично печелите предимство пред всеки, който не може да осигури такава прозрачност.

"Премиум" статус на надежден партньор

Внедряването на DPP показва технологична зрялост. Когато отидете на преговори и кажете: „Нашите продукти са напълно паспортизирани, ето API достъп до нашите данни за устойчивост, които се интегрират директно във вашия годишен отчет“, вие преставате да бъдете просто „цех“ и ставате стратегически партньор. Вие спестявате време, усилия и административни разходи на своя клиент.

Дългосрочни договори

Смяната на доставчик, който вече е интегриран в дигиталната екосистема на клиента чрез DPP, е изключително трудна и скъпа. След като веднъж вашите данни са „заключени“ в неговата верига за проследяване, вие ставате част от неговия софтуерен организъм. Това е най-добрата застраховка за дългосрочни поръчки.

Как ще изглежда процесът на покупко-продажба след 2 години?

Промяната в B2B продажбите ще се усети най-силно в начина, по който се сключват сделките.

• Запитването: В документите за запитване ще има нов задължителен раздел: „Техническа съвместимост на Дигиталния продуктов паспорт“. Ако не отговаряте на техническите стандарти за обмен на данни, дори няма да можете да подадете оферта.
• Одит на доставчика: Вместо физическо посещение в завода веднъж годишно, клиентът ще извършва постоянен „дигитален одит“. Той ще следи в реално време данните от вашите паспорти, за да се увери, че не превишавате договорените въглеродни квоти.
• Плащането: Вече се обсъждат модели, при които плащането по фактура е обвързано с автоматичното прехвърляне на данните от DPP. Без данни няма плащане.

Предизвикателството пред българските търговски екипи

За да продавате успешно в ерата на DPP, вашите търговци трябва да спрат да говорят само за „микрони, тонове и срокове“. Те ще трябва да станат консултанти по устойчивост.

Те ще трябва да разбират какво е LCA, как се изчислява въглероден интензитет и какви са изискванията за кръговост в съответната индустрия. Продажбата вече не е просто акт на размяна на стока срещу пари, а акт на споделяне на отговорност чрез данни.

В бъдеще не купувачът ще убеждава продавача за цената, а продавачът ще трябва да докаже на купувача, че неговият продукт няма да разруши екологичния баланс на корпорацията.

Заключение: Времето за подготовка изтича

За българските предприятия, които работят за износ, Дигиталният продуктов паспорт не е въпрос на „дали“, а на „кога“. Европейските ви партньори вече подготвят своите ИТ системи за това. Те вече обучават своите мениджъри по снабдяването как да филтрират доставчиците по техните екологични данни.

Ако изчакате до момента, в който получите официалното писмо с искане за DPP, вероятно ще бъде твърде късно. Процесът на събиране на данни, внедряване на софтуер и верификация отнема месеци, понякога и година.

Стратегия днес трябва да бъде проактивна. Свържете се с вашите ключови европейски клиенти още сега. Попитайте ги „Какви данни ще изисквате от нас за вашия DPP и какъв формат на данните предпочитате?“. Самото задаване на този въпрос ще ви постави в очите им като модерен, отговорен и ценен партньор, който е готов за бъдещето. В новата икономика най-ценната стока не е самият продукт, а истината за него, записана в неговия дигитален паспорт.