С въвеждането на Цифровия продуктов паспорт (DPP), Европейският съюз променя не само начина, по който се управляват продуктите, но и логиката на цялата глобална верига на доставки. Макар регулацията да се прилага в рамките на ЕС, нейното въздействие преминава границите на континента – чак до производителите на суровини и компоненти в Азия, Африка и Латинска Америка.

Без данни от тези външни партньори за произход, материали и устойчивост, европейските компании не могат да изпълнят изискванията на Регламента за екодизайн на устойчиви продукти (ESPR).

Защо DPP фундаментално променя отношенията с доставчици извън ЕС?

Фокусът се измества от продукта към данните

Досега устойчивостта често се ограничаваше до сертификация на крайния продукт. DPP изисква данни за целия жизнен цикъл, голяма част от които се генерират извън ЕС:

• Произход на суровините;
• Използвани материали и химични вещества;
• Енергийна интензивност на производството;
• Възможности за ремонт и рециклиране.

Няма „извън ЕС“ от гледна точка на съответствието

Отговорността за продукта остава при компанията, която го пуска на европейския пазар. Това означава:

1. Липса на данни = несъвместим продукт.
2. Непълни данни = риск от тежки санкции.
3. Противоречиви данни = обвинения в greenwashing.

Ключови предизвикателства пред глобалната верига

Работата с доставчици от трети страни крие специфични рискове:

• Ниска регулаторна информираност: Много доставчици възприемат изискванията като административна тежест, а не като бизнес фактор.
• Липса на стандартизация: Данните често пристигат в неструктурирани формати – Excel таблици без единен формат, PDF сертификати или имейли, което прави автоматизацията невъзможна.
• Културни и правни бариери: Страхът от разкриване на търговска тайна често води до съпротива срещу прозрачността.

Как да подготвим доставчиците за DPP: Стратегически стъпки

1. Картографирайте веригата на доставки по данни

Първата стъпка не е договорна, а информационна. Идентифицирайте кои доставчици предоставят критични материали и какви данни липсват напълно. Това позволява приоритизиране на усилията.

2. Разделете данните по нива на чувствителност

Намалете съпротивата, като обясните на доставчиците разликата между:

• Публични данни: Материали, инструкции за употреба.
• Доказателствени данни: Сертификати и методологии за проверка.
• Ограничени данни: Търговска информация, която не става публична.

3. Поставете ясни и реалистични изисквания

Вместо общи фрази, дайте конкретика: какъв формат е нужен, колко често трябва да се актуализира информацията и кой носи отговорност за точността.

Оперативни инструменти за успех

За да превърнете DPP в управляем процес, заложете на:

• Портали за доставчици (Supplier Portals): Използвайте технологии, които позволяват на доставчиците да въвеждат данни директно в структурирани шаблони.
• Обучение вместо натиск: Инвестирайте в кратки обучения, които обясняват „защо“ са нужни тези данни. Това подобрява качеството на информацията и заздравява партньорството.
• Договорна интеграция: Поетапно въвеждайте клаузи за предоставяне и актуализация на DPP данни.

Рискове и възможности

Рискове при неподготвеност:

• Регулаторен риск за крайния продукт – несъответствието на един компонент може да направи целия продукт негоден за продажба в ЕС.
• Спиране на вноса и санкции – риск от блокиране на стоки на границата и тежки финансови глоби.
• Спешна и скъпа смяна на партньори – необходимост от внезапно прекратяване на договори и търсене на нови доставчици в последния момент при по-високи цени.

Възможности при адаптация:

• По-добра проследяемост и управление – превръщане на хаотичните данни в структуриран актив за по-добри бизнес решения.
• Идентифициране на високорискови доставчици – ранно откриване на слабите звена във веригата, преди те да са предизвикали криза.
• По-силни стратегически партньорства – изграждане на дългосрочни и доверени отношения с доставчици, които споделят вашите стандарти за качество и прозрачност.

Технологичният аспект: Катализатор за дигитализация

DPP принуждава доставчиците извън ЕС да модернизират своите вътрешни системи. Изискването за машинно четима информация превръща неформалните практики в структурирани процеси. За европейските компании това е шанс да работят с по-надеждни и дигитално зрели партньори.

Заключение

Дигиталният продуктов паспорт доказва, че устойчивостта вече не е индивидуално усилие, а споделена отговорност по цялата верига. Подготовката на доставчици извън ЕС е сложна задача, но тя е и най-голямата инвестиция в сигурността на вашия бизнес.

Компаниите, които използват DPP като инструмент за укрепване на отношенията с доставчиците, ще излязат от прехода по-прозрачни, по-устойчиви и по-конкурентоспособни.