TL;DR

През 2024 влезе в сила новият регламент на ЕС за устойчиви продукти (ESPR), който прави цифровия продуктов паспорт (Digital Product Passport, DPP) задължителен за много продуктови категории. Първият работен план за периода 2025–2030 вече е приет и определя кои продукти са приоритет: текстил и облекло, мебели и матраци, потребителска електроника и ICT, пластмаси и междинни материали, строителни продукти и други високорискови групи.

През 2026 се очаква да бъдат приети първите делегирани актове за конкретни продуктови групи (например текстил), а общият регистър на ЕС за DPP трябва да заработи до юли 2026 г. Реалните крайни срокове за задължително прилагане при първите продукти ще са основно в периода 2027–2028 г., с преходен период около 18 месеца след всеки делегиран акт.

Това означава, че 2026 е годината, в която производителите и вносителите трябва да подготвят процесите си – да знаят кои продукти ще попаднат в обхвата, какви данни се изискват, как да ги събират от доставчиците и как да изберат платформа за управление на цифрови паспорти.

Основните практически стъпки са:

• Картографиране на продуктите и проверка дали попадат сред приоритетните групи.
• Определяне на пълния набор от данни, нужни за DPP, и къде се намират те в момента.
• Създаване на вътрешни роли и процеси за събиране, проверка и поддръжка на данните.
• Изграждане на структура за работа с доставчиците, защото голяма част от данните идват от тях.
• Избор на технологично решение за DPP, което може да се интегрира с ERP/PLM системите ви.
• Реализиране на пилотни паспорти за 1–2 приоритетни продуктови линии, за да сте готови за задължителните срокове.

1. Контекст: какво се случва с ESPR и DPP до 2026

Регламентът за екодизайн за устойчиви продукти (ESPR) е в сила от 18 юли 2024 г. и заменя старото директивно законодателство за екодизайн. Той въвежда обща рамка за устойчивост на продуктите в ЕС и за първи път въвежда концепцията за цифров продуктoв паспорт – DPP.

През април 2025 Европейската комисия приема първия работен план за периода 2025–2030 г., който определя приоритетните продуктови групи и приблизителните срокове, в които ще се подготвят и приемат делегираните актове.

Няколко ключови факта:

• DPP ще се прилага прогресивно за различните продуктови групи между приблизително 2026 и 2030 г., като изискванията за всяка група ще се определят в отделен делегиран акт.
• До 19 юли 2026 трябва да заработи централен регистър на ЕС, в който ще се съхраняват уникалните идентификатори на паспортите.
• При текстила и облеклото се очаква делегираният акт за DPP да бъде финализиран около края на 2026 / началото на 2027 г., а задължителното прилагане – около 2028 г. след преходен период от приблизително 18 месеца.
• В паралелен режим Регламентът за батериите въвежда първия секторно-специфичен DPP – т.нар. „battery passport“, с изисквания, започващи през 2027 г.

Изводът за бизнеса е, че 2026 не е моментът, в който всички продукти внезапно трябва да имат паспорт, а годината, в която трябва да изпълните предварителната работа: така ще влезете в 2027–2028 с подготвени процеси, а не в режим на пожарогасене.

2. Кои продуктови категории са приоритетни

Работният план и анализите на Комисията и различни експертни групи очертават ясно първата вълна продуктови категории. Приоритетни продукти за първия етап са:

• Текстил и облекло (включително обувки и аксесоари).
• Мебели и матраци.
• Потребителска електроника и ICT продукти.
• Пластмаси и междинни материали.
• Строителни продукти и строителни материали.
• Желязо и стомана, алуминий, гуми, детергенти, бои, смазочни продукти и други химикали с висок екологичен отпечатък.

Ако компанията ви произвежда или внася продукти в някоя от тези категории, шансът да попаднете в първата вълна на DPP е много голям.

Практическа първа стъпка е да направите вътрешен „mapping“:

• Списък на всички продуктови линии, продавани в ЕС.
• Класификация по вид (текстил, мебели, електроника и т.н.).
• Оценка на вероятността да попаднат в обхвата на първите делегирани актове.

3. Какво представлява DPP на практика

DPP е цифров запис, свързан с конкретен продукт чрез носител на данни – най-често QR код, баркод или RFID/NFC таг.

Паспортът съдържа стандартизирана информация за продукта през целия му жизнен цикъл: материали, производство, употреба, сервизиране, край на живот, екологични показатели и съответствие с регулации.

Типично DPP ще включва:

• Идентификатори на продукта – търговско наименование, модел, SKU, GTIN/EAN, кодове за митническа класификация.
• Информация за състава – материали и компоненти, процентно съдържание, наличие на опасни вещества, критични суровини, рециклирано съдържание.
• Данни за производството – производствени локации, доставчици, сертификати (ISO, FSC, OEKO-TEX и др.).
• Екологичен профил – резултати от оценки на жизнения цикъл (LCA), въглероден отпечатък, енергийна ефективност.
• Информация за употреба и сервиз – инструкции, ремонтируемост, налични резервни части, гаранционни условия.
• Край на жизнения цикъл – указания за демонтаж, рециклиране и безопасно изхвърляне.

Важна особеност е, че DPP няма да е статичен PDF, а структурирани данни в цифров формат (например JSON-LD), които трябва да могат да бъдат четени и от други системи.

4. Какви данни трябва да събираме и откъде да ги вземем

Една от най-големите практични трудности за производителите са данните. В много компании те са разпръснати между ERP, PLM системи, Excel таблици, e-mailи с доставчици, PDF сертификати и др.

Добра практика е да структурирате данните за DPP в четири блока.

Данни, които вече имате в структурирана форма:

• артикулни номера, описания, баркодове;
• основни характеристики и спецификации;
• част от данните за материалите.

Данни, които имате, но не са структурирани:

• сертификати в PDF;
• декларации от доставчици (REACH, RoHS и др.);
• LCA отчети или въглеродни изчисления.

Данни, които трябва да дойдат от доставчиците:

• детайлен материален състав;
• произход на суровини;
• съдържание на опасни вещества;
• информация за включени полупродукти/компоненти.

Данни, които вероятно изобщо нямате и трябва да започнете да генерирате:

• систематични оценки на жизнения цикъл (LCA) за ключови продукти;
• стандартизирани KPI за трайност, ремонтируемост и рециклируемост.

За 2026 реалистичната цел е:

• да знаете за всеки приоритетен продукт кои полета за DPP могат да бъдат попълнени веднага;
• кои полета изискват допълнителна работа с доставчици или вътрешни анализи;
• да имате план как да затворите липсите до 2027–2028.

5. Организиране на вътрешен процес за DPP

DPP няма да е еднократен проект, а постоянен процес, подобен на управление на качеството или на системите за съответствие с REACH/ROHS.

Основните елементи на вътрешния процес са:

Назначаване на отговорник за процеса

Обикновено това е човек от екипа по качество, устойчиво развитие или продуктово управление. В по-големи компании може да се формира междуфункционален екип.

Описание на работния поток:

• събиране на данни;
• проверка и валидиране;
• създаване и публикуване на DPP;
• периодична актуализация при промяна на дизайн, доставчик или регулация;
• архивиране и контрол на версиите.

Определяне на „source of truth“ за продуктовите данни

Независимо дали това ще е ERP, PLM или специализирана DPP платформа, важно е всички да знаят къде се пази „истинската“ версия на данните.

Вътрешни политики и инструкции:

• кой може да променя данни;
• как се одобряват нови паспорти;
• как се реагира при регулаторна проверка или рекламация, свързана с DPP.

Обучение и осведоменост

Продажбите, продуктовият мениджмънт, логистиката и маркетингът трябва да разбират основите на DPP, за да комуникират правилно към клиенти и партньори.

6. Работа с доставчиците – критичният фактор за успех

Голяма част от информацията в DPP идва от веригата на доставки. Без структурирани данни от доставчиците паспортът няма да може да бъде попълнен.

Добър подход за 2026 е:

Класифициране на доставчиците:

• критични (доставят основни компоненти и материали);
• некритични (опаковки, помощни материали и др.);
• високорискови (сложни изделия, малка прозрачност по веригата).

Разработване на стандартни шаблони за данни:

• таблици или формати, които доставчиците да попълват;
• ясно описание какво се изисква и защо.

Въвеждане на договорни изисквания

Новите и подновяваните договори могат да включват клауза, че доставчикът е длъжен да предоставя нужните данни за DPP и да ги поддържа актуални.

Постепенно дигитализиране на обмена

В началото може да бъде с шаблони и имейли, но в перспектива ще са нужни по-автоматизирани решения – портали за доставчици или API интеграции.

7. Избор на платформа за DPP

На пазара вече се появяват множество решения за управление на цифрови продуктови паспорти. При избора през 2026 е разумно да търсите поне следното:

• Поддръжка на формати, съвместими с изискванията на ESPR и свързаните стандарти (JSON структури, бъдещи схеми по делегирани актове, GS1 и др.).
• Възможност за свързване на всеки паспорт с уникален идентификатор и генериране на QR код или друг носител на данни.
• Версиониране на данните и ясно проследяване на промените – кой, кога и какво е актуализирал.
• API интеграции с ERP, PLM, CRM и други основни системи.
• Ролеви достъп – различни нива на информация за регулатори, бизнес клиенти, сервизни партньори и крайни потребители.
• Възможност за управление на паспорти за различни продуктови групи, не само за една ниша (например текстил или електроника).

8. Реалистичен план за действие през 2026

За да сте в добра позиция преди влизането в сила на първите задължителни срокове (2027–2028), можете да структурирате 2026 така.

Първи три месеца:

• Картографиране на продуктите и оценка на риска по категории.
• Анализ къде се намират продуктови данни и кои са „дупките“.
• Назначаване на отговорници и дефиниране на основния процес.

Следващи три до шест месеца:

• Изграждане на първи шаблони за данни и комуникация с ключови доставчици.
• Избор на технологично решение/платформа за пилот.
• Събиране на данни за 1–2 пилотни продуктови линии.

Край на 2026:

• Създадени и тествани реални DPP за пилотните продукти (дори и преди да са формално задължителни).
• Първоначално вътрешно обучение и документация.
• Планиране на разширяване към останалите продуктови линии за 2027–2028.

9. Типични грешки и как да ги избегнете

Наблюденията от компании, които вече се готвят за DPP, показват няколко повтарящи се грешки:

• Подценяване на времето, нужно за събиране на данни, особено от доставчици.
• Опит всички данни да се управляват ръчно в електронни таблици, което бързо води до хаос.
• Липса на ясен собственик на процеса и разпределени отговорности.
• Фокус само върху регулаторните изисквания, без да се мисли за бизнес ползите – по-прозрачна верига на доставки, по-добро управление на качеството, по-силна позиция пред клиенти и инвеститори.

10. Как WIARA подпомага внедряването на паспортите

WIARA работи изцяло фокусирано върху цифровите продуктови паспорти и регулациите около тях и може да съкрати пътя от „не знаем откъде да започнем“ до реално работещи DPP процеси. Подкрепата включва няколко ключови направления.

Първо, стратегическо консултиране и анализ на готовността – оценка кои продуктови линии попадат в обхвата на първите делегирани актове, какви данни вече съществуват във вашите системи и къде има критични липси. На тази база се изготвя roadmap за следващите 12–24 месеца.

Второ, структуриране на данните и процесите – създаване на обща DPP data модель, шаблони за комуникация с доставчици, вътрешни процедури за събиране и одобрение на информацията. Това позволява „превеждане“ на регулаторните изисквания на езика на вашите ERP/PLM системи и реалните ви производствени процеси.

Трето, избор и внедряване на технологично решение – WIARA разработва и поддържа платформа за цифрови продуктови паспорти, която се интегрира с наличните системи, генерира паспорти според изискванията на ESPR и осигурява сигурен достъп за регулатори, партньори и крайни потребители чрез QR кодове. Екипът може да подпомогне и при интеграция с други вече избрани решения.

И накрая, пилотни проекти и обучение – съвместно с вашия екип се избира ограничен набор от продукти, за които се изграждат първите паспорти „от край до край“. Това служи като реална практика, върху която се надграждат вътрешните знания, а служителите преминават през таргетирани обучения според ролята си – управление на данни, работа с платформата, комуникация с клиенти и регулатори.

11. Заключение

DPP е една от най-значимите промени за производителите и вносителите, продаващи на европейския пазар през следващите години. Макар че реално задължителните срокове за първите продуктови категории ще са основно в периода 2027–2028, 2026 е годината, в която трябва да изградите основите: данни, процеси, технологии и работа с доставчици.

Компаниите, които използват 2026, за да направят пилотни паспорти и да подредят данните си, ще влязат в периода на задължителна регулаторна съвместимост много по-подготвени, с по-ниски разходи и с ясна конкурентна преднина. WIARA може да бъде партньор в този процес – от първоначалното ориентиране в регулациите до реално внедрени цифрови продуктови паспорти в мащаб.