Никой регламент не ви споменава. Клиентът ви обаче вече иска данните.

Питането рядко идва като писмо от институция. Идва като файл в имейл от търговския отдел на клиента ви: таблица с четиридесет колони, срок две седмици и изречение отгоре, че това е ново изискване по рамковия договор.

Отваряте регламента, за да проверите дали наистина сте длъжни. И не се намирате там.

Това не е грешка нито на клиента, нито ваша. Така е устроено законодателството, и си струва да се разбере точно защо, преди да решите как да отговорите.

Задължението и работата стоят на различни места

И ESPR, и Регламентът за батериите закачат задължението за паспорт към икономическия оператор, който пуска продукта на пазара на ЕС. Ако правите компонент, който влиза в чужд продукт, вие не пускате нищо на пазара. Пуска го клиентът ви.

Значи задължението е негово. Санкцията е негова. Проверката от надзорния орган ще дойде при него.

Данните обаче са ваши. Съставът, произходът на суровината, партидата, сертификатът от вашия доставчик, теглото, процесът. Клиентът ви физически не може да ги произведе сам, колкото и да е задължен.

Цялата асиметрия е в това изречение. Рискът е у него, работата е у вас, а името ви не се среща никъде в текста.

Срокът на клиента ви пристига при вас по-рано

Датите, които се цитират публично, са датите на клиента ви.

Батерии. От 18 февруари 2027 г. Точната формулировка в чл. 77(1) на Регламент (ЕС) 2023/1542 е всяка LMT батерия, всяка индустриална батерия с капацитет над 2 kWh и всяка батерия за електромобил. Обърнете внимание къде стои прагът, защото се предава грешно почти навсякъде: 2 kWh важи само за индустриалните. Всяка EV и всяка LMT батерия е в обхват, независимо от капацитета.

Автомобили. Регламент (ЕС) 2026/1738 влезе в сила на 13 август 2026 г. Член 13 въвежда Цифров паспорт за кръговост на превозното средство от 1 септември 2032 г. Датата изглежда далечна, но текстът е по-интересен от нея: паспортът трябва да бъде съгласуван, оперативно съвместим и, където е възможно, интегриран с батерийния паспорт по чл. 77 и с паспортите по ESPR. А ако информацията вече е достъпна през някой от тях, тя не се дублира.

С други думи законодателят не строи три отделни паспорта. Строи един свързан слой данни, в който вашите данни влизат веднъж и се четат от няколко режима.

Текстил. Сред първите продуктови групи по ESPR. Графикът до 2030 г. вече е публикуван.

Сега направете сметката, която клиентът ви е направил. Марка, която трябва да достави паспорт на 18 февруари 2027 г., не започва да събира данни на 17 февруари. Започва година до година и половина по-рано, защото ѝ трябва време да обиколи доставчиците си, да получи отговори в различни формати, да ги приведе в един и да открие кои липсват.

Тоест започва сега. Затова таблицата е в пощата ви днес, а не през 2027 г.

Кой в България вече е в тази позиция

Три групи, и всичките са по-големи, отколкото изглеждат отстрани.

Производителите на автомобилни компоненти. По данни на Българската агенция за инвестиции у нас се произвеждат около 80% от сензорите в европейските автомобили и над 90% от сензорите за въздушни възглавници. Мелексис, Сенсата и Шнайдер Електрик произвеждат тук. Тези компоненти влизат в коли на германски, френски и италиански производители, чиито батерии искат паспорт от февруари 2027 г., а самите автомобили ще искат от 2032 г. Нито един от тези регламенти не споменава български доставчик на сензори. Всеки от тях стига до него през договор.

Текстилните подизпълнители. Шият за чужди марки. Марката носи задължението. Цехът държи информацията за състава и произхода, и той е единственият, който я държи.

Производителите на етикети, тагове и опаковки. Тук случаят е различен по един съществен начин, и заслужава отделен разговор.

Разход или продукт

Има два начина да отговорите на таблицата, и разликата между тях е голяма.

Първият е да я приемете като разход по съответствие. Попълвате я. После я попълвате пак за следващия клиент, в неговия формат, с неговите колони. После пак. Работи, никой не може да ви упрекне, и всяка година струва същото, без да носи нищо.

Вторият е да превърнете същата информация в нещо, което продавате. Той не е достъпен за всеки, но за някои е очевиден и просто още не е забелязан.

Ако правите етикети, тагове или опаковки, носителят на данните е буквално артикулът, който вече продавате на клиента си. Уникален код върху етикета, страница зад кода с това, което клиентът иска да покаже за продукта си, и възможност съдържанието да се променя, без да се препечатва нищо. За вашия клиент това е функция на етикета, който така или иначе купува от вас. За вас е нов ред в офертата при същия обем.

Точно за това направихме Проследимост: готова платформа, която производителят на етикети предлага под собствения си бранд или съвместно с нашия, с тарифиране на артикул, премислено за милиони етикети. Внедряването се мери в седмици. Клиентът си остава ваш и договорът е между вас и него.

Ако не правите етикети, вторият път по-често изглежда като предимство при преговори, отколкото като отделен продукт. Доставчик, който отговаря на таблицата за два дни в структуриран формат, е в различна позиция от този, който отговаря за шест седмици в Excel. Тази разлика се вижда при подновяване на договор.

Какво няма да ви даде готовността

Три неща, които е честно да се кажат преди, а не след.

Готовността не прехвърля задължението. То си остава на клиента ви и няма механизъм, по който да мине към вас. Ако някой ви продава съответствие, проверете какво точно се има предвид.

Проследимостта, която се продава днес, не е задължителна. Именно затова се продава лесно: клиентът я иска сега, по свои търговски причини, а не защото го задължават.

И обратното също е вярно, в полезната посока. Който вече има структурирана проследимост, за него паспортът по-късно е конфигурация, а не нов проект. Обратното не важи. Затова е разумно да се започне оттам, а не от регулацията.

Откъде да започнете

Четири стъпки, в този ред.

Вижте кои от клиентите ви са в първите продуктови групи. Не са всички. Списъкът е кратък и публичен, и по него се вижда кои питания ще дойдат догодина и кои след пет.

Проверете какво вече държите. Съставът, произходът, партидата и сертификатите почти винаги съществуват. Проблемът рядко е, че данните ги няма. Проблемът е, че са на седем места и излизат в различен формат за всеки клиент.

Изберете формата веднъж. GS1 идентификатори, QR или Data Matrix като носител, отворени данни, които се изнасят. Същата основа, върху която стъпва и бъдещата регулация. Форматът, който изберете сега, ще ви спести преработката по-късно.

Решете дали е разход, или е продукт. Това е единственото решение в списъка, което е ваше, а не на клиента ви.

Таблицата с четиридесетте колони ще дойде така или иначе. Въпросът е дали ще я попълвате всяка година, или ще я продавате.

Ако правите етикети, тагове или опаковки, вижте как изглежда на реален продукт. Ако сте от другите две групи, цифровият продуктов паспорт е мястото, откъдето да започнете.