Стоманата и желязото: първата индустрия с Дигитален продуктов паспорт

Желязото и стоманата са гръбнакът на съвременната икономика — от арматурата в основите на всяка сграда до конструкциите на мостове, автомобили, машини и вятърни турбини. Но производството на стомана е и един от най-въглеродно интензивните индустриални процеси в света — то отговаря за около 7–9% от глобалните емисии на CO₂. Именно затова Европейският съюз постави стоманата начело на своя план за прозрачност.

В първия работен план по Регламента за екодизайн на устойчиви продукти (ESPR), приет през април 2025 г., желязото и стоманата са определени като първата продуктова група, за която ще бъде разработен Дигитален продуктов паспорт (DPP). Делегираният акт се очаква около 2026 г., а самото задължение — около 2027–2028 г. С други думи, металургията няма да чака: тя е начело на колоната.

Защо стоманата е приоритет №1?

Изборът на ЕС не е случаен. Стоманата е така нареченият „междинен продукт“ (intermediate product) — тя влиза като суровина в почти всяка друга верига на стойността: строителство, автомобилостроене, машиностроене, опаковки, енергетика. Като паспортизира материала в основата, ЕС изгражда надежден фундамент от данни, върху който стъпват паспортите на всички крайни продукти. Освен това стоманата е:

• Изключително въглеродно интензивна — до 1,8–2,5 тона CO₂ на тон стомана при доменно производство
• Напълно и безкрайно рециклируема — без загуба на качество, което я прави идеален кандидат за кръгова икономика
• Глобално търгувана — огромни количества се внасят в ЕС, което налага общ стандарт за проследимост

Какво ще съдържа DPP за стоманата?

За разлика от паспорта на краен продукт, DPP за стоманата се фокусира върху свойствата на материала и неговия производствен отпечатък. Очаква се да включва:

• Произход и производствен маршрут — доменна пещ (BF-BOF) или електродъгова пещ (EAF), която работи предимно със скрап
• Въглероден отпечатък на тон — верифицирани емисии „от люлката до портата“ (cradle-to-gate)
• Процент рециклирано съдържание — какъв дял от продукта идва от вторична суровина (скрап)
• Химичен състав и марка на стоманата — въглерод, легиращи елементи и съответствие с EN стандартите
• Механични свойства — якост на опън, граница на провлачване, клас на армировка (например B500B)
• Наличие на опасни или ограничени вещества
• Инструкции за рециклиране и информация за края на жизнения цикъл

DPP и CBAM: двете страни на въглеродната монета

DPP за стоманата не съществува във вакуум. Той е тясно свързан с Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), който налага въглеродна такса върху вноса на стомана, желязо, алуминий, цимент и други. И двата инструмента изискват едно и също нещо: достоверни данни за въглеродния отпечатък на всеки тон. Компания, която вече е изградила DPP, разполага с готови, верифицирани данни за своите CBAM декларации — и обратно. Вместо два отделни разхода, прозрачността се превръща в едно общо конкурентно предимство.

Стоманата като кръгов материал

Стоманата има уникално предимство: тя е 100% рециклируема без загуба на свойства. Днес обаче голяма част от скрапа се смесва и деградира, защото липсват данни за точния му състав. DPP решава този проблем — когато всяка греда, лист или арматурен прът носи своя паспорт с точен химичен състав, скрапът може да бъде сортиран прецизно и претопен в нова висококачествена стомана. Това превръща рециклирането от груб процес в точна наука и повишава стойността на вторичната суровина.

Какво означава това за българската металургия?

България има значима металургична и металообработваща индустрия — от производители на дълги продукти и арматура до множество търговци и преработватели. Секторът е изправен пред конкретни предизвикателства:

• Производители на стомана и арматура: трябва да започнат да измерват и документират въглеродния отпечатък и рециклираното съдържание още отсега, за да са готови за 2027–2028 г.
• Търговци и дистрибутори на метали: ще трябва да предават DPP данните нагоре по веригата — клиентите в строителството и машиностроенето ще ги изискват
• Вносители на стомана от Турция, Китай и Украйна: носят отговорност за наличието на паспорт и CBAM данни за внесените количества — без тях достъпът до пазара се затруднява
• Преработватели и поцинковъчни цехове: всяка добавена обработка трябва да се отразява в актуализиран паспорт

Заключение

Стоманата е първата индустрия, върху която ЕС насочва прожектора на прозрачността — и това не е случайно. За българските металурзи, търговци и преработватели това означава, че времето за подготовка е сега, а не когато делегираният акт влезе в сила. Компаниите, които изградят своята система за DPP отрано, няма просто да отговорят на изискванията — те ще превърнат въглеродните и материалните си данни в силен аргумент за продажба на един все по-взискателен европейски пазар.