Цифров продуктов паспорт: какво питаха производителите в Русе

Лекцията за цифровия продуктов паспорт в Русе вървеше от законите към конкретните продукти

На 8 октомври 2026 г., от 15:00 до 17:00 ч., Русенската търговско-индустриална камара (РТИК) и WIARA (Виара – Даас ЕООД) събраха в залата на камарата на бул. „Цар Фердинанд“ 3-А производители, дистрибутори и фирми за услуги от региона. Темата, както я обяви РТИК, беше „Цифровият продуктов паспорт и практическа подготовка на бизнеса“. Дойдоха около петнайсет представители на фирми и организации.

Започнахме с правната рамка. Цифровият продуктов паспорт идва от три регламента: за строителните продукти, за батериите и за екопроектирането (ESPR). За всяка продуктова група показахме кога се очаква да бъдат приети правилата за нея.

После показахме какво съдържа паспортът, като за пример взехме диван: осем групи данни около продукта. Почти нищо от тях не е ново. Фирмата вече разполага с тези данни, само че те са пръснати по различни документи.

Следваше демонстрация на живо на работещ паспорт на диван (демото е публично). В него се вижда историята на отделна бройка по серийния ѝ номер, а нивата на достъп определят кой какво вижда. Показахме стъпка по стъпка как се работи с паспорта на практика и разказахме за пилотния проект.

Около 15:50 ч. пуснахме в залата въпросника „Имате ли нужда от цифров продуктов паспорт?“. С няколко въпроса за продукта той показва дали продуктът попада под регламентите и ако попада, от кога. После, до края, залата питаше за конкретни продукти: кой отговаря за паспорта, кога промяна в серията иска нов паспорт, какво важи при продажба само в България или в Румъния, какви са глобите и колко струва всичко.

В статията си от 9 октомври РТИК обобщи основния извод така: подготовката за паспорта започва с надеждните данни за продукта, които трябва да се открият, съберат и подредят. QR кодът и видът на паспорта идват след тях. Цялата презентация от лекцията е публикувана онлайн.

В отговорите по-долу посочваме членовете, на които се опираме, и казваме кое още не е известно. Едно е общо за всички: към октомври 2026 г. задължение за паспорт по Регламент (ЕС) 2024/1781 за екопроектирането на устойчиви продукти (ESPR) няма в сила нито за текстила, мебелите и стоманата, нито за пералните машини. За строителните продукти няма и по Регламент (ЕС) 2024/3110. Задължението за всяка група започва с нейния делегиран акт. Първи са батериите: по отделен регламент паспортът е задължителен от 18 февруари 2027 г. за батериите на електромобилите и на леките превозни средства, като електрическите велосипеди и тротинетки, както и за индустриалните над 2 kWh.

Кой носи отговорността: производителят, вносителят или дистрибуторът?

Отговорността за цифровия продуктов паспорт е на този, който пръв пуска продукта на пазара на ЕС. За стока, произведена в Съюза, това е производителят. За стока от трета държава това е вносителят, установен в ЕС. Регламентът за екопроектирането (ESPR) възлага и на двамата едно и също: да осигурят паспорта и резервното му копие при доставчик на услуги за цифрови продуктови паспорти и да качат идентификаторите в регистъра на ЕС (чл. 27, 29 и чл. 13, параграф 4). В паспорта се посочват и техните данни за контакт. Той трябва да остане достъпен поне за очаквания срок на употреба на продукта, дори ако фирмата фалира или прекрати дейност (чл. 9 и 11).

Дистрибуторът не прави паспорт. Той проверява дали продуктът има връзка към паспорт и ако връзка липсва, няма право да го продава (чл. 30). Търговецът, който продава на крайния клиент, трябва да направи паспорта лесно достъпен, включително при онлайн продажба (чл. 31). Упълномощеният представител не може да поеме това задължение (чл. 28).

Разликата между вносител и дистрибутор е откъде идва стоката: вносителят внася от държава извън ЕС, а който купува от производител или вносител в ЕС и продава нататък, е дистрибутор. Вносител или дистрибутор, който продава продукта под свое име или търговска марка или го променя така, че това засяга съответствието, става производител и поема всичките му задължения (чл. 34).

Голяма част от работата по паспорта може да се възложи на доставчик на услуги за цифрови продуктови паспорти. Регламентът определя доставчика като независима трета страна, упълномощена от икономическия оператор (чл. 2, т. 32), и му забранява да продава или използва данните за други цели (чл. 11). Според нашия прочит на регламента обаче отговорността остава при оператора: задължението да осигури паспорта е негово и нито един член не го прехвърля на доставчика. За да работи с регистъра на ЕС, операторът има нужда и от собствен квалифициран електронен печат или подпис (Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/1778).

Трябва ли нов паспорт, ако в серия перални се смени малък детайл?

Нов цифров продуктов паспорт не е нужен автоматично, когато в серийното производство се смени една част. Решаващо е дали промяната засяга данните, които паспортът декларира, или съответствието на продукта. Регламентът за екопроектирането (ESPR) изисква производителят да отчита промените в производството, дизайна и характеристиките на продукта и да направи нова оценка, ако те засягат съответствието (чл. 27, параграф 4).

На практика има три положения. Ако се смени доставчикът на винтове или маркучът идва от нов източник, но е със същата спецификация, декларираните стойности не се променят и паспортът остава какъвто е. Променят се само вътрешните ви записи. Ако промяната засяга стойност в паспорта (материал, рециклирано съдържание, вещество, тегло, възможност за ремонт или резервна част), паспортът се обновява, защото данните в него трябва да са „точни, пълни и актуални“ (чл. 9, параграф 1). Ако пък се променят техническите характеристики, на които стъпва съответствието, обикновено става дума за нов модел: с нов идентификатор на модела, собствен паспорт и нова оценка на съответствието.

Много зависи и от нивото на паспорта. Делегираният акт за всяка група ще реши дали паспортът е на ниво модел, партида или отделна бройка и какво точно означава всяко ниво (чл. 9, параграф 2, буква „г“). При паспорт на модел промяна, която не засяга декларираните характеристики, не изисква нищо. При паспорт на партида или бройка новата част просто се записва в паспортите, издадени след промяната. Къде минава границата на „нов модел“ за мебели, текстил или стомана, още не е определено: техните делегирани актове още ги няма. Разликата между трите нива сме разгледали в отделна статия.

Пералните и днес следват тази логика. По Регламент (ЕС) 2019/2023 идентификаторът на модела отличава един модел от другите модели със същата търговска марка, а уред, който се различава по техническите характеристики, свързани с декларираната информация, е друг модел.

Самите перални засега нямат паспорт по ESPR: информацията за тях е в енергийния етикет и в европейската база данни EPREL. Работният план на Комисията COM(2025) 187 предвижда преработени правила за пералните с приемане през 2026 г. и допуска EPREL да замести отделния паспорт при продуктите с енергиен етикет. Доколкото проверихме към 13 октомври 2026 г., такъв акт не е приет и не е решено дали пералните ще имат отделен паспорт. Ремонтът е друг случай: смяната на маркучите на вече продадена пералня не прави продукта нов.

Засяга ли паспортът фирма, която продава само в България?

Да. Българският пазар е част от пазара на ЕС, а за цифровия продуктов паспорт по Регламента за екопроектирането (ESPR) няма значение дали стоката пресича граница. Пускането на пазара е предоставянето за първи път на продукта на пазара на Съюза (чл. 2, т. 39 и 40) и според „Синьото ръководство“ на Комисията става веднъж за целия ЕС, а не поотделно във всяка държава. Диван, продаден в Русе, е пуснат на пазара на ЕС точно както диван, продаден във Виена.

Изключение за малките фирми също няма. ESPR освобождава микро- и малките предприятия само от правилата за непродадените стоки: от оповестяването на унищожени непродадени продукти и от забраната да ги унищожават (чл. 24 и 25). Съображение 13 споменава продуктите, правени в много малки количества, но изключение за тях би се решавало отделно във всеки делегиран акт, а засега такова няма.

Срокът зависи от делегирания акт за групата. Към октомври 2026 г. задължение няма за текстил, мебели, стомана и строителни продукти. Езикът на паспорта се определя от държавата, на чийто пазар се продава продуктът (чл. 7, параграф 8). Официално решение на България по този въпрос не открихме, но на практика очаквайте български.

Българска фирма продава в Румъния: кой прави паспорта?

Паспорта го прави българският производител, и то един за целия ЕС. Румънският купувач е дистрибутор, а не вносител, защото стоката се движи вътре в Съюза. Вносител по Регламента за екопроектирането (ESPR) е само този, който внася от трета държава (чл. 2, т. 44). Румънската фирма проверява дали продуктът има връзка към паспорт, дали документите са налице и дали информацията е на нужния език (чл. 30).

Ако румънският партньор продава стоката под своя марка, той става производител (чл. 34) и поема задълженията на производителя. Дали тогава продуктът получава нов идентификатор, или паспортът му се свързва с оригиналния, ще решат делегираните актове и правилата за идентификаторите, които още ги няма.

Езика за продуктите, продавани в Румъния, определя Румъния (чл. 7, параграф 8). На практика паспортът ще трябва да има румънска версия освен българската, макар че румънското решение по въпроса не сме проверили. Всяка държава определя свои санкции (чл. 74) и следи собствения си пазар, така че в Румъния стоката се проверява от румънските органи по румънските правила, макар производителят да е български. Към октомври 2026 г. не намерихме румънски закон, проект или определен орган по ESPR, така че кой ще проверява и с какви санкции, засега не знаем.

Когато българската фирма внася стоката от Китай и я препродава в Румъния, ролите се разместват. Тогава тя е вносител: осигурява паспорта и резервното копие, слага своите данни за контакт в него и качва идентификаторите в регистъра (чл. 29 и чл. 13, параграф 4). Ако продава под своя марка, става производител. Румънският купувач и в този случай е дистрибутор. Стоката от Турция според нас също е внос от трета държава: доколкото знаем, Турция не е привела законодателството си в съответствие с ESPR, а Комисията не се е произнасяла по въпроса.

Какви са санкциите за липсващ цифров продуктов паспорт?

Регламентът за екопроектирането (ESPR) не определя размер на глобите. Всяка държава членка въвежда свои санкции, които трябва да са „ефективни, пропорционални и възпиращи“ и да включват най-малко глоби (чл. 74). Цифрата „4 % от оборота“, която често се цитира, идва от други актове, например от Регламента за обезлесяването (EUDR).

Към 13 октомври 2026 г. в България санкции по ESPR няма. Законът за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) не препраща към Регламент (ЕС) 2024/1781, орган за надзор на пазара по него не е определен и проектозакон няма. Глобите за екопроектиране, които ЗТИП съдържа днес, се отнасят само до продуктите по старата Директива 2009/125/ЕО.

По-сериозният риск е да загубите достъпа до пазара. Когато делегираният акт за дадена група започне да се прилага, продукт без изисквания паспорт не може законно да се пуска на пазара (чл. 9, параграф 1). Ако нарушението продължи, органът за надзор може да ограничи продажбата, да изтегли продукта от пазара или да го изземе от купувачите (чл. 71). Автоматичната митническа проверка срещу регистъра (чл. 15) ще започне след свързването на митническите системи с него, по наша оценка най-късно около 2030 г. Преди делегирания акт за групата на продукта нищо от това не се прилага.

Германия, най-големият експортен пазар на България, вече прие свой закон за екопроектирането (ÖkodesignG). Той влиза в сила на 1 ноември 2026 г. и предвижда глоби до 100 000 евро за тежките нарушения и до 10 000 евро за останалите, а фирма, глобена с поне 7500 евро, може да бъде изключена от обществени поръчки за до три години. Това са таваните за всички нарушения по закона. Глоба конкретно за липсващ паспорт ще определят бъдещи наредби и тя ще има значение едва когато започне да се прилага делегираният акт за групата на продукта. Санкциите налага държавата, в която се продава стоката, така че за продажбите в Германия българският износител отговаря по германските правила.

Колко струва цифровият продуктов паспорт?

Софтуерът е частта от сметката, която се знае предварително. Към октомври 2026 г. доставчиците на платформи, които публикуват цените си, имат безплатни планове, а платените за малки и средни фирми са между около 25 и 420 евро на месец без ДДС. При нас безплатният план включва общо три паспорта, а платените са 33, 125 и 419 евро на месец с ДДС (цени). Зад този абонамент стои платформа, която разработваме повече от година: тя създава паспорта, пази го през целия живот на продукта и го показва на всеки от 24-те официални езика на ЕС. Фирмата плаща месечна такса, вместо сама да разработва и поддържа такава система. Повече има в „Колко струва DPP“.

Останалите разходи зависят от самата фирма и затова варират най-много. Най-голям е трудът на вашите хора: да съберат от доставчиците данни за състава, произхода, рециклираното съдържание и веществата. После идват екологичните данни. При германския програмен оператор IBU таксата за първа екологична продуктова декларация (EPD) на строителен продукт е 2700 евро, а консултантът, който прави оценката на жизнения цикъл, се плаща отделно.

Ако ще използвате GS1 номера и още нямате баркодове, встъпителната такса в GS1 България е от 310 до 2800 евро без ДДС според оборота, плюс 100 евро годишно за блок от 1000 номера. Фирма, която вече има EAN баркодове, не плаща нищо допълнително. QR код върху етикет, който така или иначе печатате, почти нищо не струва на брой, макар че етикетът може да изисква еднократна промяна в дизайна. NFC стикер излиза между 0,23 и 0,69 евро за брой според количеството. За регистъра на ЕС трябва и квалифициран електронен печат: при един български доставчик той струва 21,47 евро на година без ДДС.

Към октомври 2026 г. никоя отворена процедура не споменава цифровите продуктови паспорти. Отворена е обаче процедура BG16RFPR001-2.003 „Въвеждане на зелени технологии в МСП“ по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“: от 77 000 до 450 000 евро безвъзмездна помощ, до 70 % от разходите, с краен срок 10 ноември 2026 г., 16:30 ч. Софтуерът е допустим само ако се заведе като дълготраен нематериален актив, до 90 000 евро и не като единствен разход. Процедурата е подходяща само ако паспортът е част от по-голям проект за зелени технологии.

С какво да започне фирмата, която се разпозна в тези въпроси?

Почти всеки отговор за цифровия продуктов паспорт тук зависи от делегирания акт за продуктовата група: от него тръгва задължението и той решава на какво ниво е паспортът. Затова първата стъпка е да попълните за своя продукт въпросника „Имате ли нужда от цифров продуктов паспорт?“, същия, който показахме в залата на РТИК на 8 октомври 2026 г. Той ще ви каже дали продуктът попада под регламентите и от кога. След това проверете кога се очаква срокът за групата ви на страницата срокове.

Благодарим на РТИК за поканата и на фирмите, които дойдоха с конкретни въпроси. Ако искате да минем заедно през вашия продукт и веригата ви на доставки, пишете ни.