Ако вашият DPP доставчик фалира утре — какво става с паспортите ви?

Когато фирма избира платформа за цифрови продуктови паспорти, обикновено пита за цена, интеграции и срокове. Рядко задава въпроса, който след пет години ще се окаже най-важният: ако вие престанете да съществувате, какво става с паспортите на моите продукти?

Въпросът не е теоретичен. Паспортът трябва да е достъпен години след като продуктът е напуснал завода — а пазарът на DPP платформи в момента е пълен с компании, основани преди по-малко от три години.

Какво всъщност изисква регламентът

Регламент (ЕС) 2024/1781 урежда това на две места, и те не са едно и също.

Член 10, параграф 4 е кратък и категоричен: икономическият оператор, когато пуска продукта на пазара, осигурява резервно копие на паспорта чрез доставчик на услуги за цифров продуктов паспорт. Това е задължение, не добра практика.

Член 2, точка 32 определя кой може да е такъв доставчик: независима трета страна, упълномощена от оператора, която обработва данните на паспорта, за да ги предоставя на онези с право на достъп.

Тоест резервното копие не може да е при вас, нито при същия доставчик — то е при независим трети играч. Именно това е механизмът, който трябва да ви пази.

⚠ Прецизността, която повечето обяснения пропускат

Член 11, буква „д“ казва, че паспортът остава достъпен за срока, определен в делегираните актове — включително след несъстоятелност, ликвидация или преустановяване на дейността в Съюза на икономическия оператор, отговорен за създаването на паспорта.

Прочетете последните думи внимателно. Защитата е формулирана срещу фалита на производителя — на този, който създава паспорта. Не срещу фалита на платформата, която го хоства.

Ако вашият софтуерен доставчик изчезне, регламентът не описва изрично този сценарий. Той се покрива само косвено: чрез задължението по чл. 10(4) резервното копие да е при независима трета страна и чрез европейския стандарт EN 18221, който урежда съхранение, архивиране и трайност на данните, включително репликацията между оператори и резервни оператори. Той е сред шестте стандарта, цитирани в Официален вестник на 15 юли 2026 г.

Разликата има практическо значение. Тя означава, че отговорът на „ами ако вие изчезнете“ не бива да бъде обещание в имейл. Той трябва да е име на трета страна и стандарт, по който тя работи.

Още няма акредитация за DPP доставчици

Това е частта, която почти не се среща в публикациите. Член 11 овластява Комисията да приеме делегирани актове, които да определят изискванията към доставчиците на услуги за цифров продуктов паспорт — и, където е уместно, схема за сертификация, която да проверява съответствието им.

Правомощието съществува. Актът — още не. Което значи, че към днешна дата всеки може да се нарече доставчик на DPP услуги. Няма регистър, няма акредитация, няма изпит.

Практическото следствие: изборът на доставчик днес е изцяло ваша отговорност, а не нещо, което някой регулатор вече е проверил вместо вас.

За колко време трябва да е достъпен паспортът?

Честният отговор е, че още никой не знае. Член 11 препраща към „срока, определен в делегираните актове“ — а делегираният акт за вашата продуктова група вероятно още не съществува.

Ако доставчик ви даде конкретно число за вашата категория днес, попитайте го откъде идва. Регламентът не го съдържа.

Шест въпроса преди да подпишете

1. Кой е вашият доставчик на резервно копие и с какво е независим от вас? Името е отговорът, не думата „да“.

2. Къде се съхранява основното копие? Член 11, буква „в“ допуска то да е при икономическия оператор или при доставчика на услуги — уточнете кое от двете е при вас.

3. Реализирате ли EN 18221 и по-конкретно репликацията към резервен оператор и правилата за живот на данните? Същият въпрос важи за идентификаторите и носителите на данни.

4. Ако прекратя договора, в какъв формат си вземам данните? Член 10, параграф 1, буква „г“ изисква данните да са базирани на отворени стандарти и прехвърляеми през отворена оперативно съвместима мрежа — изрично без обвързване с доставчик.

5. Какво правите с данните ми освен да ги съхранявате? Член 11 забранява на доставчиците да продават, преизползват или обработват данните извън необходимото за услугата, освен ако изрично не е договорено с оператора.

6. Как се доказва автентичността на данните? Член 11, буква „ж“ изисква автентичност, надеждност и цялост. Отбележете, че двата стандарта за сигурност — за права на достъп и за автентичност на данните — още не са цитирани в Официален вестник.

Защо това е тест и за нас

Публикуваме тези въпроси, защото те се отнасят и за нас. Ако ги зададете и получите отговор с имена, членове и стандарти, говорите със сериозен доставчик. Ако получите уверения, знаете какво липсва.

Паспортът трябва да надживее продукта. Продуктът често надживява производителя си. А в този пазар — понякога и платформата.