Какво точно важи в България от 27 септември

От 27 септември 2026 г. общото екологично твърдение без доказателство е нелоялна търговска практика и в България. „Екологичен“, „зелен“, „устойчив“ върху етикет или в реклама, без призната отлична екологична характеристика зад тях, вече не се преценява поотделно. Нелоялно е само по себе си.

Това е Директива (ЕС) 2024/825, Директивата за овластяване на потребителите. Тя изменя Директивата за нелоялните търговски практики и Директивата за правата на потребителите. Не изменя ESPR и не прави никакъв продуктов паспорт задължителен. Урежда какво ви е позволено да твърдите за продукта си. За производителите на текстил, мебели, строителни материали и стомана това идва години преди паспортната дата.

Законът е обнародван, в последния възможен момент

Законът за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите беше приет от Народното събрание на 10 септември 2026 г. и обнародван в „Държавен вестник“, извънреден бр. 87 от 24 септември 2026 г. Конституцията дава 15 дни за обнародване, тоест срокът изтичаше на 25 септември. Законът излезе ден преди това.

Срокът за транспониране на директивата беше 27 март 2026 г. България закъсня с шест месеца. На 28 май 2026 г. Комисията откри процедури за нарушение срещу 20 държави членки, включително България, заради несъобщени пълни мерки по транспониране.

Законът влиза в сила от деня на обнародването, с изключения. Параграф 83 изброява разпоредбите, които започват да се прилагат на 27 септември 2026 г., същата дата като директивата. Сред тях е параграф 19: дванадесет нови точки, т. 28 – 39, в чл. 68ж от ЗЗП, тоест в списъка на практиките, които са нелоялни при всички обстоятелства.

Какво влиза в черния списък

• Етикети за устойчивост, които не се основават на схема за сертифициране и не са установени от публичен орган.
• Общи екологични твърдения, когато търговецът не може да докаже призната отлична екологична характеристика, относима към твърдението.
• Твърдения, че продуктът има неутрално, намалено или положително въздействие върху климата, когато почиват на компенсиране на емисии.
• Представяне на законово изискване като отличителна черта на предложението.
• Твърдение за целия продукт, когато се отнася само за част от него.
• Твърдения за трайност и за възможност за ремонт, които не отговарят на истината.

Има една подробност, която ще изненада много марки. Определението за „твърдение за екологосъобразност“ в допълнителните разпоредби изрично включва търговското наименование, фирменото наименование и наименованието на продукта. Продуктова линия с „еко“ в името е твърдение, дори да не пише нищо друго на етикета.

Санкцията: таван, а не под

Тази цифра се цитира най-често и почти винаги обърнато.

Чл. 13, параграф 3 от Директива 2005/29/ЕО изисква от държавите членки, когато санкции се налагат по чл. 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394 за широко разпространени нарушения, максималният размер на глобата да бъде най-малко 4% от годишния оборот на търговеца в съответната държава членка или държави членки. Тоест 4% е минимум за тавана. Не е минимален размер на глобата и не е процент от световния оборот.

Българският закон го казва по-ясно. Новата редакция на чл. 210б предвижда за едноличните търговци и юридическите лица имуществена санкция до 4 на сто от оборота, реализиран в страната през предходната финансова година. Когато няма данни за оборота, санкцията е от 5 000 до 50 000 евро. За физическите лица глобата е от 1 000 до 25 000 евро. Санкцията покрива целия черен списък на чл. 68ж и чл. 68к, не само зелените твърдения.

Конкретният размер се определя от Комисията за защита на потребителите по методика, която тя приема и публикува на страницата си. Към 28 септември не открихме такава методика публикувана. Горната граница е известна, а начинът, по който се стига до конкретна сума, още не е.

Какво означава това за данните ви

Забраната не е върху устойчивостта. Тя е върху устойчивостта без доказателство.

Общото твърдение може да бъде спасено, като се конкретизира на същия носител, на който стои самото твърдение. А конкретизирането опира до едни и същи полета: проверен състав, измерен процент рециклирано съдържание, изчислен отпечатък по жизнен цикъл, данни за трайност и за ремонт, информация за резервни части.

Същият закон добавя и още нещо, свързано с тези полета. Когато за продукта няма европейска оценка за ремонтопригодност, търговецът трябва да посочи наличието на резервни части, ориентировъчната им цена, начина на поръчка и указанията за ремонт, когато производителят предоставя такава информация. Днес това е положението при всички мебели и текстил. Производителят, който е събрал данните, създава задължението на търговеца и го изпълнява със същото действие.

Това са полетата, които цифровият продуктов паспорт стандартизира. Затова производителите на текстил и мебели се нуждаят от данни с качество за паспорт години преди паспортът да е задължителен за техния сектор. Делегираният акт за текстила се очаква през 2027–2028 г. Задължението да не преувеличавате за продукта си вече тече.

Две неща, които се бъркат

Green Claims Directive не е този закон. Предложението за предварителна проверка на твърденията беше насочено към оттегляне през юни 2025 г. Ако консултант ви планира около него, планира ви около текст, който не идва. Действащият закон срещу greenwashing в ЕС е този.

Етикетът „GARAN“ не е паспорт. От същата дата се прилага Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/1960 с хармонизирано известие за законовата гаранция и етикет за трайност. QR кодът на този етикет води към портала „Your Europe“ на Комисията, а не към продуктов паспорт.

Още едно уточнение: оценка за ремонтопригодност по скала A–E в ЕС има само за смартфони и таблети, от 20 юни 2025 г. За текстил, мебели, строителни материали и стомана задължението е информация за ремонта, а не оценка.

Пълният преглед на директивата е на страницата Директива за овластяване на потребителите, а датата е отбелязана в регулаторните промени.

Източници: Директива (ЕС) 2024/825, чл. 4, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО, чл. 13, параграфи 3 и 4, консолидиран текст 02005L0029-20220528 · Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, ДВ, извънреден бр. 87 от 24.09.2026 г., § 19, § 44 и § 83 · Съобщение на Европейската комисия за процедури за нарушение, 28 май 2026 г.