Системата, която ви разказа за член 13, изпълнява ли член 13?
„Нашият ERP доставчик каза, че ще се погрижи."
Това изречение излиза в повечето първи разговори и е напълно разумно да го вярвате. Продуктовият паспорт е продуктови данни. Вашият ERP, PLM или PIM вече държи продуктовите данни. Разстоянието между двете изглежда малко.
На 6 и 7 септември 2026 г. отидохме да проверим. Около петдесет доставчика в три софтуерни категории, прочетени по собствените им публикувани страници, а не по това, което ние мислим за тях. По осем въпроса на страница. Споменава ли ESPR. Споменава ли Регламент (ЕС) 2024/1781. Цитира ли член. Назовава ли стандарт на CEN/CENELEC. Назовава ли GS1 Digital Link. Назовава ли европейския регистър. Ангажира ли се с ниво на детайлност. Споменава ли eIDAS или квалифициран електронен печат.
Излезе нещо, което не търсехме, и то се оказа по-полезно от онова, което търсехме.
Точността и способността вървят в противоположни посоки
Започнете с това какво изобщо се продава.
В PLM двама доставчика продават назован паспортен продукт. В PIM двама предлагат собствен модул, а четирима препродават чужд. В ERP, през глобалните пакети, средния пазар и всеки регионален доставчик, който успяхме да намерим в деветте ни пазара, бройката е нула. Нито един ERP доставчик в обхвата не продава DPP модул като продукт. Всичко останало, и в трите категории, е блог публикации, заключени електронни книги и уебинари.
Сега сложете този списък до регулаторното съдържание. Двата не се припокриват.
Четирите най-прецизни юридически страници в целия обхват принадлежат на доставчици без никакъв паспортен продукт. Едната цитира член 13 от Регламент (ЕС) 2024/1781 по номер и описва задължението за вписване, което той създава, в свит FAQ акордеон в дъното на страницата. Другата, публикувана на 2 септември, назовава европейския регистър и пускането му в действие на 20 юли 2026 г., назовава 18 февруари 2027 г. и поставя въпроса „модел, партида или бройка" коректно, като все още отворен. И двете после ви продават PIM.
Междувременно доставчикът с най-острия продуктов ангажимент в целия клас споменава ESPR два пъти, не назовава член, стандарт, регистър или печат.
Има просто търговско обяснение и то заслужава да бъде казано като прочит, а не като находка. Доставчик, който няма какво да продаде, може да си позволи да бъде точен. Точността не му струва нищо и му носи търсещ трафик. Доставчик, който има какво да продаде, наследява всяка дата, която отпечата, като задължение към поддръжката. Една продуктова страница в обхвата го казва в собствения си отказ от отговорност: обща информация, не правен или регулаторен съвет, изискванията и датите подлежат на промяна.
Така че въпросът към вашия доставчик не е дали знае за паспорта. Няколко от тях явно знаят, при това в детайли. Въпросът е дали системата, която ви разказа за член 13, е системата, която изпълнява член 13.
Трима доставчика сами отговарят на този въпрос
Най-силното доказателство тук не е наше. Тяхно е, със собствените им думи, на собствените им страници.
Един PIM доставчик пише следното в текста на собствения си модул. Модулът прави паспортните данни достъпни за системите надолу по веригата, „включително избрания от икономическия оператор доставчик на DPP услуги", и веднага след това: „[продуктът] не е сам по себе си доставчик на DPP услуги; той прави управляваните ви паспортни данни достъпни, за да може всеки акредитиран доставчик да ги ползва." Добавя, че самата паспортна страница се хоства външно и че модулът пази адреса ѝ. Прочетете го два пъти. Използва собствения речник на регламента коректно, назовава ролята, която не изпълнява, и никъде не назовава регламента.
Турски ERP доставчик публикува през август 2026 г. най-грамотната регулаторно ERP страница в обхвата, при това с разлика. Собственото му FAQ пита дали ERP сам създава паспорта. Отговорът е, че моделът на данни за продуктовата група, доказателствените документи и инфраструктурата за достъп и публикуване „трябва да се изградят отделно".
А през март 2025 г. ERP доставчик отговори на клиент, който искаше точно това, в собствения форум на доставчика: „Започнахме да го разглеждаме, но не е в текущата пътна карта. Причината е, че не можем да приемем сериализирани структури, така че трябва да мислим за проследимост надолу до компонентите без сериен или партиден номер."
Последното е най-трайното доказателство в целия текст и си струва да се обясни защо. Рекламният текст се сменя за един следобед. Моделът на данни не се сменя. Отказът беше архитектурен, клиентът, който питаше, беше производител, и осемнайсет месеца по-късно нищо по въпроса не е помръднало.
Три колони, които са празни в целия клас
Четенето на петдесет страници по един и същ начин прави видими дупки, които четенето на една страница не показва.
Регистърът. Работи от 20 юли 2026 г. Назован е на четири страници от около петдесет и всяка една от тези четири принадлежи на доставчик, който не продава паспортен продукт. Двамата PLM доставчици, които предлагат продукт, мълчат за него. Всички ERP доставчици мълчат за него.
Печатът. Нито една страница в обхвата не споменава eIDAS или квалифициран електронен печат. Вписването в регистъра минава през квалифицирано удостоверение, а то не е същият обект като електронния подпис; писахме за това подробно в края на август. Петдесет страници на доставчици, седем седмици след отварянето на регистъра, и никой в този клас не е написал изречение по темата.
Стандартите. Нито една страница не назовава стандарт EN 182xx на CEN/CENELEC или CEN/TS 18272-1. Единствените стандарти, назовани където и да е в класа, идват от индустриалната автоматизация, плюс GS1 Digital Link на три страници.
И още едно, което ме изненада повече от трите. През около сто страници нито един доставчик в този клас не назовава клиент с паспорт. Най-близкото са няколко казуса, където паспортният език е в устата на клиента, не на доставчика, и е формулиран като нещо, което той проучва.
При детайлността границата става осезаема
Дали паспортът съществува за модел, за партида или за бройка не е настройка. Това решава какво системата трябва да съхранява, колко паспорта поражда една продуктова линия и дали един сертификат важи за целия артикул или само за партидата, върху която е правено изпитването.
Точно един доставчик в обхвата се ангажира с ниво в продуктовия си текст и той е един от двамата, които изобщо предлагат продукт. Генерира паспорти по доставчик, спецификация на материалите, цвят, размер или производствена партида, и казва оперативното следствие на глас: сертификати, проверявани партида по партида, вместо да се предполагат за целия артикул. Това е истински инженерен ангажимент, а не рекламна реплика, и заслужава да му се отговори, а не да се подмине.
Там е и мястото, където собственото му мълчание боли най-много. Ще генерира паспорт за всеки цвят и за всяка партида, а страницата му никъде не казва кой вписва който и да е от тях, нито какво ги подпечатва.
Всички останали или формулират детайлността коректно като отворен въпрос и спират дотам, което е честно, или я насочват към ниво продуктова категория, което е погрешната посока, или мълчат.
В България този клас практически го няма
Струва си да знаете къде реално са тези доставчици. През деветте пазара, които обслужваме, корпоративното присъствие на класа е тънко и разпределено накриво. Полша има шестима. Турция има трима. България, Сърбия, Косово, Гърция и Словакия нямат нито един, а софийското дружество на една глобална ERP група е регистрирано като споделени услуги, което е бек офис, а не продажби или внедряване.
За българските ERP доставчици проверката беше отделна и резултатът е еднозначен: нито един от проверените няма откриваем паспортен продукт или обявление. Същото важи за румънските, гръцките, сръбските, словашките и унгарските.
Уточнение за метода, защото то променя колко струва горният абзац: това е търсене, ограничено по домейн, срещу американски индекс, а не обхождане. То поддържа твърдението „няма откриваем паспортен продукт или обявление". Не поддържа твърдението „тези доставчици никога не са го споменавали".
Необходимо и недостатъчно
Нищо от това не прави вашия ERP безполезен за паспорта. Точно обратното.
Всеки доставчик в класа започва с едно и също твърдение, че вече държи данните, и по това твърдение до голяма степен е прав. Един ERP доставчик го оценява на около 70% от онова, което един паспорт изисква, вече налично в неговата система на записа. Това е честната и полезна половина от офертата, и ако въртите сериозен ERP или PLM, сте по-напред от фирма, която не върти.
Онова, което класът не прави, по собствените им публикувани доказателства, е втората половина. Да впише идентификатора в европейския регистър. Да го подпечата с удостоверение, което регистърът приема. Да структурира полетата по хармонизиран стандарт. Да се ангажира дали паспортът е за модел, за партида или за бройка. И после да поддържа всичко това четимо толкова дълго, колкото живее продуктът, което е по-дълго от повечето софтуерни договори.
PLM и PIM са необходими и недостатъчни. Това е граница на категорията, а не упрек, и един PIM доставчик вече я е начертал писмено на собствения си сайт.
Три въпроса
Ако доставчик ви каже, че ще поеме паспорта, три въпроса отделят източника на данни от доставчика на услугата. Нито един не е капан и на трите има реални отговори.
По кой делегиран акт строите? За текстил, мебели, желязо и стомана и строителни материали още няма приет делегиран акт. Доставчик, който отговаря с твърда дата за съответствие, трябва да бъде попитан откъде идва датата.
На какво ниво съществува паспортът: модел, партида или бройка? Един доставчик от петдесет се ангажира с това в продуктовия си текст. Ако продуктът ви варира по цвят, размер или производствена серия, отговорът променя какво трябва да изградите.
Кой вписва идентификатора в европейския регистър и какво го подпечатва? Ако отговорът е „ние правим данните достъпни за онзи, който върши това", отговорът е добър и честен. Той е и границата, а от другата ѝ страна все пак трябва да стои някой.
Задайте тези три въпроса и на нас. Ще отговорим в същия ред и ще ви кажем кои части още не са уредени.
