Регистърът на DPP вече има документация за програмисти

Кирил ШивачевКирил Шивачев•Публикувано •6 минути за четене
Оптичен патч панел с номерирани портове и жълти кабели

Един сгрешен паспорт е достатъчен, за да не бъде регистриран нито един от останалите 99 в същата заявка. Това правило е записано в документацията на Регистъра на ЕС за цифрови продуктови паспорти. Европейската комисия я публикува на 30 октомври 2026 г., а генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ я обяви официално на 16 ноември. За първи път е описано черно на бяло как един паспорт влиза в регистъра. Засега обаче имаме само описанието. Функциите за тестване ще се появяват постепенно, преди регистърът да заработи изцяло.

Какво публикува Комисията на 30 октомври

На страницата с ресурси за цифровия продуктов паспорт Комисията качи шест технически документа, всички с версия 1.0, с дата 30 октомври 2026 г. и само на английски. Три от тях са най-важни за производителите и вносителите:

  • API Integration Guide описва как се изпращат паспорти за регистрация и как се следи резултатът;
  • Semantic Data Guide определя по какви схеми и речници регистърът проверява данните;
  • Self-Hosted Authentication Guide описва как сървърът, на който е паспортът, трябва да отговаря на регистъра.

Останалите три са спецификациите OpenAPI, файловете със семантичните артефакти и ръководството за машинни акаунти (Service Account guide).

Регистърът работи от 20 юли 2026 г., но досега в него можеха да се регистрират само организации. Ръководството за икономически оператори все още казва, че в момента не е възможно паспорт да бъде регистриран успешно. Новите документи описват как ще стане това. Ако искате първо да прочетете какво представлява регистърът, писахме за пускането му през юли.

Пет крайни точки, до 100 паспорта на заявка, всичко или нищо

Интерфейсът за регистрация на цифрови продуктови паспорти, описан в API Integration Guide v1.0 от 30 октомври 2026 г., има точно пет публични крайни точки (endpoints). Първата връща списъка с продуктови групи и подгрупи, които регистърът приема. Втората приема паспортите за регистрация. Останалите три показват докъде е стигнала обработката: списък със задачи, статус на конкретна задача и резултат за всеки паспорт поотделно (в JSON или CSV).

Регистрацията не става на момента. Изпращате заявка и регистърът отговаря с код 202 и номер на задача. Резултатът проверявате по-късно. Всяка заявка носи задължителен ключ (Idempotency-Key). Благодарение на него, ако връзката прекъсне и изпратите същата заявка повторно, дубликати няма да има.

Ограниченията са конкретни:

  • от 1 до 100 паспорта в една заявка, общо до 10 MB;
  • една продуктова група и една подгрупа на заявка (например батерии, подгрупа LMT);
  • заявката е атомарна: ако дори един паспорт не отговаря на изискванията, не се регистрира нито един.

Последното правило има пряко практическо следствие. Ако сте вносител и получавате паспорти от няколко доставчика, по-добре изпращайте отделна заявка за всеки от тях. Иначе една грешка в данните на един доставчик ще спре и паспортите на останалите. Поправеният пакет се изпраща като нова заявка с нов ключ.

Уникалният идентификатор трябва да е уеб адрес, който отваря паспорта

Според API документацията на Комисията уникалният идентификатор на продукта (UPI) трябва да бъде URL адрес по HTTPS с дължина от 8 до 2000 знака. Регистърът не получава самия паспорт в заявката. Получава адреса, отваря го в момента на проверката и проверява съдържанието съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/1778. Ако адресът не се отваря, грешката е UPI_NOT_RESOLVABLE и, понеже заявката е атомарна, отпада целият пакет. Регистърът не запазва съдържанието, което е прочел.

Затова редът е строг: първо публикувате паспорта, после го регистрирате. Доставчик, който казва „ще го качим, след като го регистрирате“, обръща последователността и регистрацията няма да мине. Голият сериен номер от вашата система също не е UPI. Той може да е част от адреса, но регистърът иска работещ адрес.

Ръководството за самостоятелно хостване (Self-Hosted Authentication Guide) добавя още няколко правила за сървъра, на който стои паспортът. Публичната част трябва да се отваря без вписване, с най-много три пренасочвания по пътя. Защитените данни се предоставят само когато регистърът представи подписан токен от системата за удостоверяване на Комисията, валиден най-много 120 секунди. При невалиден токен сървърът трябва да откаже достъп, а не мълчаливо да върне публичната версия вместо защитената.

Преди първата заявка: потвърдена организация и машинен акаунт

Регистърът на DPP приема заявки само от организация, която е минала проверка. Проверката става с квалифициран електронен печат и тук фирмите често се спъват, защото обикновеният електронен подпис не върши работа. Подробно сме го разгледали в статията за електронния печат. Потвърденият статус важи до изтичането на печата, но не повече от три години. След това регистърът не приема нови регистрации и промени, докато проверката не бъде подновена.

Самите заявки към API подава машинен акаунт (service account). Ръководството за машинните акаунти, също от 30 октомври, поставя следните граници:

  • акаунтът се създава от администратора на организацията и получава ролята „Register DPPs“;
  • една организация може да има най-много 5 такива акаунта;
  • всеки акаунт може да има до 2 активни ключа, с препоръчителна валидност една година и максимум две;
  • частният ключ е отговорност на икономическия оператор: той го създава, пази и контролира.

Според ръководството за икономически оператори не се очаква регистърът да има абонаментна такса. Реалните разходи са печатът и интеграцията.

JSON е единственият задължителен формат, а схеми засега има само за батериите

Семантичното ръководство на Комисията (Semantic Data Guide v1.0) казва, че при регистрацията ще се изисква JSON, защото това е единственият задължителен формат според стандарта EN 18216:2026. JSON-LD и XML също се проверяват, ако ги изпратите, но не са задължителни. За малките и средните фирми това е добра новина: не им трябват свързани данни (linked data) и RDF, за да регистрират паспорт.

Конкретни схеми и речници засега има само за батериите, в три подгрупи: батерии за електромобили, индустриални батерии и батерии за леки превозни средства (LMT). Текстилът, мебелите, желязото и стоманата и строителните продукти имат общото ядро от 12 основни понятия (идентификатор, статус, дата на последна промяна, език и други), но още нямат собствени схеми. Те ще ги получат с делегираните актове за всяка група. Интерфейсът за регистрация ще бъде същият, ще се смени само продуктовата група в заявката.

Някои неща все още не са ясни. В документите липсва пълен каталог на кодовете за грешки, не са дадени лимити за броя заявки, а форматът на идентификатора, който регистърът връща, не е описан. Не е обявено и кога регистърът ще започне да приема тестови паспорти за батерии. Комисията провежда уебинар за API и семантичния модел на 26 ноември 2026 г. Ще отразим новото на страницата с промените.

Какво можете да подготвите, преди функциите за тестване да станат достъпни

С документацията на регистъра от 30 октомври можете да започнете подготовката още сега, без да чакате той да заработи изцяло:

  • проверете дали организацията ви има квалифициран електронен печат и кога изтича;
  • решете кой ще бъде администратор в регистъра и къде ще се пазят частните ключове на машинния акаунт;
  • поискайте от доставчиците потвърждение, че паспортите им ще са публикувани на работещ HTTPS адрес, преди да ги регистрирате;
  • планирайте заявките по продуктова подгрупа и по доставчик, за да не спре една грешка всичко.

Ние в WIARA изграждаме платформата DigitalProductPassport по ръководствата версия 1.0: паспортите се публикуват в JSON на постоянен адрес, а потвърденият идентификатор на всяка организация се пази като отделна настройка. Регистрацията ще тестваме в средата на Комисията, когато функциите за тестване станат достъпни. Частният ключ за регистъра остава при вас, а не при нас. Ако искате да разберете какво означава това за вашите продукти, пишете ни.

DigitalProductPassport в други държави: Албания · Гърция · Полша · Румъния · Словакия · Словения · Сърбия · Унгария · Хърватия · Чехия · Европейски съюз